ТП ДГС Етрополе е Държавно горско стопанство, което попада в границите на Област София. Част от територията на горското стопанство е в източната част на Западна Стара планина, а другата, в западната част на Централна Стара планина.
Общата площ на ДГС Етрополе е 24 169,1 ха, от които 18 840 ха са държавни горски територии.
Релефът на ДГС Етрополе е разнообразен. В южната и централната част е типично планински със стръмни склонове, ясно оформени била и дълбоко врязващи се долове. Северната част на стопанството се намира в Етрополския Предбалкан, където релефът е хълмисто предпланински и се характеризира с наклонени и полегати склонове и заоблени била.
Преобладаващи гори в Държавно горско стопанство Етрополе са широколистните гори, които заемат 82% от територията на стопанството.
Животните, които се срещат в ДГС Етрополе са: благороден елен, дива свиня, заек, катерица, вълк, чакал, лисица, кафява мечка, дива котка, белка и др.
Птиците са представени от: гривек, гургулица, гугутка, полудива патица, зеленоглавка, зимно бърне, полска яребица, фазан, пъдпъдък и др.
В списъка на забранените защитени растителни видове са: жълта и петниста тинтява, повиснало плюскавиче, циклама, лежаща линдерния, планинска дилянка и др.
На територията на стопанството има три действащи хижи – Рудината, Старопланинец и Стражата.
Интересен природо–исторически обект е манастирът „Света Троица”, обявен за защитена местност. В района на с. Бойковец се намира най–голямото естествено находище на бреза в България, обособено и като защитена местност „Беликата”. Тези територии са обект на организиран и индивидуален туризъм.
Общо залесяване е предвидено на площ 413 ха. Преобладават залесяванията с широколистни видове - 222,4 ха, като най-голям е делът на бука и дъба. При иглолистните приоритетно се залесява с бял бор. Необходимият посадъчен материал за десетилетието е 1 962 200 броя фиданки. |
